През ноември реколтата е прибрана, зимнината – осигурена, народът може да се отдаде на веселие. Настъпва сезонът на сватбите.

Българската традиция е богата в това отношение. Обредните моменти в сватбата са много и разнообразни. Те отразяват сериозността и отговорността, с която народът ни гледа на семейството. Отразяват и вярата в силата на любовта.
Сред предсватбените ритуали, които продължават цяла седмица са: приготвянето на зестрата на момичето, почистването на къщите, каненето на кумовете, шаферите, шаферките и сватбарите, последната момина седянка, меленето на булгур, месенето на пита, изработването на сватбения байрак, миенето и плетенето на булката, бръсненето на младоженеца...
В деня на сватбата, обикновено неделя, най-важните участници в обреда са невестата и младоженецът. Те се обличат в красивите местни празнични костюми. От момковата къща с гайда сватбарите тръгват да вземат първо кума, който ги гощава. После се отправят към дома на момичето. Там те намират портите затворени, а булката - скрита. Близките й не ги отварят, докато не получат «откуп» за зестрата. Работа на кума и девера е да открият скритото момиче. А после трябва да се получи задължително благословията на баща му. Невестата грее със своята красота, докато се прощава с рода си. Бащата я качва на кон и празничното шествие тръгва към църквата за венчавка. По пътя момичето е забулено. След венчавката всички сватбари се отправят към дома на момчето. Там, на входа, ги посреща свекървата с обреден хляб и паничка мед и с тях захранва младоженците. Гостите сядат на сватбената трапеза, почва веселбата. Акцент в ритуала е даряването. Сватбата свършва вечерта на мегдана, където се е събрало цялото село за хорото. После младите се оттеглят.
Следва седмица, пълна със следвенчални сватбени ритуали.

Текст и снимки: сдружение «Спектър 21 век»