Архитектурата има уникална роля в арменската култура. От незапомнени времена арменците били умели строители, избрали да изразяват своята изобретателност, творческа мисъл и вдъхновение предимно с камък и хоросан.

Не е просто съвпадение, че много на брой от техните паметници са оцелели и до днес - някои непокътнати, а други в разруха, за да отстояват с класическо достойнство волята на своите строители да надделят опустошенията, причинени от човека и природата.

Строителните дейности в арменските планини започват в праисторически времена. Техниките и архитектурата на арменците достигат високо ниво на развитие по време на царството Урартян (XIII-VI в. Пр. Хр.). По-късно, от втори до първи век Пр. Хр., са построени градовете Арташат (166 г. Пр. Хр.) и Тигранакерт (77 г. Пр. Хр.).

През 301 г. Св. Григорий Просветител и арменският крал Трдат обявяват християнството като официална религия в държавата. В самото начало на официалното му приемане, Свети Григорий Просветител основава първите църкви и молитвени домове. Развитието на архитектурата през пети век дава резултат в създаването на храмове с централен купол и куполни базилики. Има основни иновации в арменската църковна архитектура.

Църквите с кръстовиден централен купол са били широко изграждани по време на VI и VII в. Кръстовидната форма е използвана в интериора и екстериора с различни адаптации на краищата на кръста.

Арабското завладяване от VII в. разрушава икономическия и културния живот на Армения. Чак през втората половина на IX в. има ново културно развитие - по времето на династията на Багратидите.

В 961 г. Ашот III Багратуни премества столицата от Карс в Ани, където построява дворец и ограден град. Трдат е най-великият архитект по това време. Неговото име става известно далеч зад пределите на Армения. През 989 г. той е този, който възстановява купола на катедралата „Света София” в Цариград, който бил разрушен от земетресение. Неговата реставрация стои и до днес. Трдат проектира и построява катедралата в Ани (989-1000 г.) и църквата на „Св. Григорий” в Гагикашен (1002 – 1010 г.).

Монашеските сгради, които започват да се строят в края на X в., са доразвити през XII и XIII в. и в крайна сметка се превръщат в интегрирани групи архитектурни паметници. Примерите са многобройни и включват манастирските комплекси в Татев, Санахин, Хагхпат, Кечарис, Гегхард, Гошаванк, Нораванк и Сахмосаванк. Точно в тях се изграждат и концентрират културните и образователни основи на Армения.

Проблемите при избор на място за строеж, без значение дали става дума за една или за група от сгради, както и функционалната и естетична им интеграция с естествената околна среда, са решени с голямо майсторство от арменските архитекти. Независимо дали паметниците са били разположени в открито поле или в полите на някоя планина, в гората или на върха на скалист хълм, техният грандиозен и благороден дизайн допълва естествения облик и изглежда като част от природата.

В манастирските комплекси основното е църквата с купол, която изпъква с размерите си и доминира над всичко останало. Към западната й част се пристроява т.нар. „гавит“ – нежилищно помещение, добавянето на което е продиктувано от местен обичай. Комплексът включва още: магерница, депозитар, камбанария, различни обслужващи звена и мемориали. Целият комплекс е ограден с насип и е нещо като непревземаема крепост.

Малките архитектурни форми, като например хачкарите – кръстовидни камъни, или по-често масивна плоча с кръст, достигат висока степен на развитие в Армения през XII - XIV в. Всеки един от тези паметници, които може и да наброяват хиляди, е изумително съчетание от дизайн и уникална каменна резба. Те обикновено се поставят на кръстопът, във и върху фасадите на манастири или са като самостоятелен християнски паметник. На арменците може да се припише фактът, че са създателите и основните практикуващи на тази форма на изкуство в Световната история на изкуството.          

Със загубата на своята независимост, арменците използват огромния си опит и създават множество архитектурни шедьоври за своите съседи: джамии, дворци, мавзолеи, мостове и т.н.

В началото на ХХ в., след като Армения възвръща своята независимост, в столицата Ереван и в други градове започва бързо изграждане и строителство на основата на националните традиции.

 Снимки: Завен Саркисян